Huh & Mimoza Няма Рай Lyrics

Йоу... Записваме ли с'а?

Вървя по мрачни улици и скитам се самотен,
без да зная накъде ме води този дълъг път.
А кошмарът, в който се намирам аз и днес ме плаши,
и ме кара да попивам страх със цялата си плът.
Преди крепеше ме едва една искра надежда,
но тя угасна вече и превърна се във кървава сълза,
в която болката ми зловещо се оглежда
и на глас се смее, пируваща над гибелта
на любовта, убита мъчително от нас,
задушена от скандали, във които не получи глас
самата тя, а само егоизъм и злоба проклета.
Насочвам пистолета към челото на поета,
написал този кратък стих, това съм аз.
И пак без глас се моля аз на Господ Бог,
когото мразя. От денят, във който се родих,
загубих вяра в него, но сега го моля с шепот тих,
да ми прости за всяка моя грешка спрямо теб,
макар да зная, че сърцето ти сковано е във лед.
И опитвам да натисна спусъка, да сложа край,
но нещо пак ме спира и душата ми раздира - страхът, че няма рай...

Няма рай във този свят,
а само ад, във който бродя всеки ден,
а ти не си до мен, макар и променен,
останал сам-самотен в онзи сладък блян. / 2

Като всеки, стъпил на земята наша и аз съм грешен,
но търся винаги във миналото своята вина,
забулена от слепите очи на моето съзнание,
загубило представа за реалността.
И търсейки причината за мойте грешки жалки,
успях да се пречупя и във мене много аз да променя,
но ти така и не разбра, че вече друг съм
и си остана същата студена, самовлюбена душа,
която ме презира и не търси в мен доброто,
защото сляпа си оставаш ти за красотата
на цялата магия, във която бяха потопени двата свята,
изградени от нашите изстрадали съзнания.
Нямаш разкаяния за всяка подлост спрямо мен,
извършена от теб и не спираш да прикриваш
чувствата си и да се присмиваш на моите сълзи,
стичащи се бавно от моите самотни очи,
които пак проклинат,
мразят и обичат името Христина.
Уморен съм вече да се боря и реших да сложа на борбата край
но, момиче, знай... че откакто свят светува, няма рай...

Намрази ме, знам, ще го направиш!
Всеки хубав миг прекаран с мен ще го забравиш,
защото си злопаметна и вместо да обичаш,
предпочиташ в злоба всеки светъл спомен да обличаш.
И пак отричаш че със мене бе щастлива,
капка съвест няма във душата ти лъжлива.
Горделива си и никога главата си не свеждаш,
но май не знаеш накъде живота си отвеждаш? Не е към рая, знай...

Доволна ли си от всичко, което се случи?
А щастлива ли си? Щастлива ли си без мен?

Щастлива ли си без мен...