Онова момче наивно страшно искаше да пее, но светът му се изсмя в лицето

Този свят почтен привидно, той за зрелища живее, зрелище поиска от момчето
И театърът започна и звездата ми изгря и сканадален и порочен срещу себе си вървях.

Как ми омръзна този мой театър, фалшивата ми маска с която ме обичат
Душата плаче като вързан вятър, а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър, дали ако престана всички ще ме съдят,
Душата плаче като вързан вятър, душата настоява себе си да бъда.

Като куче сам живея, лъжа се, че се обичам все по-трудно ми е да се смея
Плаче ми се ала пея и ме аплодират бурно и да се усмихвам пак съм длъжен

И театърът не свършва и звездата ми блести, а сърцето пита тъжно накъде отиваш ти

Как ми омръзна този мой театър, фалшивата ми маска с която ме обичат
Душата плаче като вързан вятър, а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър, дали ако престана всички ще ме съдят,
Душата плаче като вързан вятър, душата настоява себе си да бъда.

See also:
JustSomeLyrics
54
54.20
Peter Gallagher Luck Be a Lady Lyrics
Mireille Mathieu Celui que j'aime Lyrics