Последен път отварям очите си,
последен път разтварям ръцете си.
Гледам нагоре в гъсто небе -
тихи алеи лудуват.
Статуи от облаци пеят,
шопски хора в Средна гора.
От седем века плаках и виках,
седем века стои старият дъб.
Младо моме, накъде отиваш?
Луда кръв, накъде заливаш?
Падаща пепел от вихрени сърца
гали нежно увиснала Върба.

Лек ветрец диша тежко.
Онази скала, на корена,
където аз, от седем века,
почивам и се вайкам за божия хан.
Ветерната мелница
ме гледа жестоко, суха и гладна.
Селяните, с труд и кръв,
пазят си дома от зимата.

Но Мраз идва тихо, тревичките бавно мируват.
Нашата воля чувства нова сила, от седем века нова сила.
Ние сме увехналите дъбове,
ние сме тези глигани от Странджа,
ние сме мъхчета на Витоша,
ние сме грохнали отдавна...

Грохнал под един Дъб,
с юрган от жито чакам смъртта.
Воля за любов! (Воля закон!)
Безделие по световната жалба! [lyubov za smet]

Лек ветрец диша тежко.
Онази скала, на корена,
където аз, от седем века,
забравих любовта на Витоша!

Нито мраз, нито буран и зима,
облаци на горещо лято
(не мръдвам от корена!)
На дъба - златни жълъди,
под дъба - грохнал и кипнал [от умора].

Ние сме увехналите дъбове,
ние сме тези глигани от Странджа,
ние сме мъхчета на Витоша,
ние сме грохнали отдавна...

Последен път отварям очите си,
последен път разтварям ръцете си.
Гледам нагоре в гъсто небе -
тихи алеи лудуват.

Младо Моме, накъде отиваш?
Луда кръв, накъде загиваш?
Падаща пепел от вихрени сърца
гали нежно увиснала Върба.

[English Translation]

Fallen* under an Oak

For the last time I open my eyes
For the last time I open my hands
I look up at a thick sky -
[I see] quiet alleys raving.
Statues of clouds singing,
Peasants'* dances* in Sredna gora*.
Seven centuries I've cried
for seven centuries stands the old oak.
Young lass, where are you going?
Mad blood, where are you pouring?
Falling ash of wild hearts
gently strokes a Willow hung low.

A light wind heavily breathes.
That rock, at the root,
where I, for seven ages,
am resting and wailing over gods' inn
The windmill
cruelly watches me, dry and hungry
The peasants, with labour and blood,
keep their homes from the winter.

But Frost silently comes, grass is slowly resting.
Our will feels new force, since seven centuries a new force.
We are the withered oaks,
we are these boars from Stranja*
we are lichens on Vitosha*,
we have fallen* long ago....

Resting* under an oak,
under a blanket of wheat I wait for death.
Will for life! (Will - law!)
Inaction on the world's grief! (Love for waste!)

A light wind heavily breathes.
That rock, at the root,
where I, since seven ages,
have forgotten Vitosha's love!

Neither frost, nor storm and winter,
clouds of hot summer
(I won't move away from the root!)
On the oak - golden acorns,
under the oak - fallen* and seething.

We are the withered oaks,
we are these boars from Stranja
we are lichens on Vitosha,
we have fallen long ago....

For the last time I open my eyes
For the last time I open my hands
I look up at a thick sky -
[I see] quiet alleys raving.

Young lass, where are you going?
Mad blood, where are you pouring?
Falling ash of wild hearts
gently strokes a Willow hung low.

* Fallen, resting: грохнал (grohnal) - stands for broken down with exhaustion;
* Peasants': шопски (shopski) - relating to the Shopi, peasants of Western Bulgaria (Sofia and the surrounding region);
* Dances: хора (hora) - singular хоро (horo) - a traditional Bulgarian chain/ring dance
* Sredna gora, Stranja, Vitosha (Средна гора, Странджа, Витоша): mountains in Bulgaria

Translated by Bulletbeast [Egasimus F.]

See also:
JustSomeLyrics
56
56.8
Povia (Sanremo 2006) - Vorrei Avere Il Becco Lyrics
Alejandro Fillio Brazos De Sol Lyrics