MD Beddah DJ Darkstep Просто прасе Lyrics

Вчера рано сутринта на вратата ми се чука
Беше чукане с юмруk, точно както чука кука,
Както пука тарамбука в ушите ми запука звука
Наслука боклука който чука взе че се оказа кука
Марш от тука бяха първите ми думи, като станах
Пред шпионката застанах и за патката се хванах.
Разтъпчах си краката и се почесох по главата,
докато на свинята ръката не спря да блъска по вратата.
Бедата горката насра се в гащите и се почуди как да избяга
Да скочи надолу с главата от петия етаж не му приляга.
И вместо при тревата си под кревата да се скрие
По-добре да отваря вратата и бързо куката да убие.
В ребрата нож да му забие
Главата с чук да му пробие
Трупът му да прикрие
Кръвта му пивка да изпие .
И след като ръчичките си хубаво измие
да се върне в кревата и през глава да се завие .
Дългите , горещи вечери направо ме разбиват,
Мисълта ми кривът и всяка капка разум ми изпиват.
И веднъж събуди ли се животинската ми злоба
Съм готов да пратя всяко тъпо копеле в гроба .

Без да бързам много, седнах и очите си притворих
сам със себе си поспорих
и пого плана си повторих
след като се наговорих
и на господ се помолих .
Бързо отидох и вратата аз отворих
и бързо куката заколих
На земята го съборих
И започнах да го ритам
Да го ритъм без да питам
Докато не влязох в ритъм.
Ритъх го наляво надясно,
Отпред назад и от зад напред
Даже в ритъмът отредителя написах този стихоплет
От пет без пет, та чак до пет и пет.
Ритъх куката в ребрата и се правех на поет
Та аз съм болен болен БОЛЕН БОЛЕННН,
обаче от написаните рими съм доволен.

Ритъх го, ритъх го, ритъх го в ребрата,
Докато кръвта му се стичаше надолу по стъпалата.
Той започна да ми се моли
В краката ми да лази,
Отвътре обаче знаех ,че тъпото гадно копеле ме мрази.
Хванах го за краката и бързо го завлякох в коридора,
Не исках някой да го види и да лапам пишки в затвора.
И за сигурна опора се предпазих от затвора
Не разказах преживяването си дори на своите хора.
Движих се по плана, така че прасето в банята прикрих
Взех парцала и бързо отидох и кръвта му от стълбите попих,
После пак се върнах при него за да пишеме заедно този стих
И честно казано чак тогава от себе си се отврътих.
Защото дори за миг не можах да си свалих усмивката,
докато разбивах на тъпото копеле тъпата мутра в мивката.
Отрязъх му пагона, отрязъх му нашивката,
Извадих му червата и ги разпънах на покривката
Изядоххх му ЗНАЧКАТААА
И се върнах във креватааа...