Ренегат Бяла смърт (ft. Гущера) Lyrics

Аз пропадам, в мрака душата ми се лута,
но невидима за теб е може би цялата тази разруха.
Остава нечута мойта молитва глуха
и всяка моя разбита на парчета мечта.
Що ли трябва да ти пука, ти си там, а аз съм сам.
Толкова съм уморен да следвам някакъв измамен блян.
Твърде дълго вървях и просто искам да спра,
да затворя очи и така да заспя.

(Бяла смърт) Чувствам как кръвта във мен
(Бяла смърт) замръзва и сега виждам теб, виждам теб.
(Бяла смърт) Виждам теб с коси от лед, искаш мен, чакаш мен, ето ме,
(Бяла смърт) сега стоя пред теб и знам! Знам! Знам!

Знам защо ме мразиш, зная, че съм само роб.
Знам защо ме газиш, за теб игра, за мен живот.
Болка, омраза, завист, зараза - мразя всички твои имена.
Ела, бяла смърт, ела. (Бяла смърт, ела)

Сива стая, във ъгъла аз тихо страдам,
дълго мисля за живота, който изоставям,
за да избягам от всичко, което виждам всеки ден,
цялата болка и омраза, които се преплитат вътре в мен.
От гняв пленен съм прероден,
отвътре ме изгаря огъня, не чувствам, че съм наранен,
а звяра в мен не е сломен
и сега се надига от калта, в която си го тъпкал всеки ден.

Знам защо ме мразиш, но аз не съм покорен роб,
сипващ сол във мойте рани.
Знам защо ми даде живот, да бъда роб - никога.
Сляпа вяра във една лъжа, която ти ми подари -
че мога да бъда себе си.

Ела... Ела...
Ела... Не чувствам болка
Ела... Не виждам, не говоря
Ела... Не търся смисъл,
намерих друг спасител.

Знам защо ме мразиш, зная, че съм само роб.
Знам защо ме газиш, за теб игра, за мен живот.
Болка, омраза, завист, зараза - мразя всички твои имена.
Ела, бяла смърт, ела. (Бяла смърт)
Знам защо ме мразиш, но аз не съм покорен роб,
сипващ сол във мойте рани. (Бяла смърт)
Знам защо ми даде живот, да бъда роб - никога. (Бяла смърт)
Сляпа вяра във една лъжа, която ти ми подари - (Бяла смърт)
че мога да бъда себе си.

Ренегат, В.И.®