Дори и на стените в този час,
не бих прошепнал аз без глас,
това което беше в нас.
Вали и ето времето без теб,
безкраино мъртво е и няма дума за тъга;
сега ноща се слива бавно със дъжда и мудно пада над града и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път, защото няма път назад сега, не искам да питам

Те, те бяха 4 ръце,
но зад тях стоеше не сърце, а 4 сърца,
бе, бе почти като в небе,
отразено в поле, в което тичаше дете;
сега ноща се слива със дъжда и мудно пада над града и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път, защото няма път назад сега, няма да питам

Но...умира утрото без теб,
като бяла празнота изгрява сивият ми ден,
защо се свършват улиците в мен,
в огледалото ми няма още други светове.
Ноща заспива във дъжда,
и пада над града и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път, защото няма път назад...сега вече няма да питам

защото няма път назад...няма да питам....ти и аз, аз и ти

See also:
JustSomeLyrics
106
106.4
The Cardigans - Acoustic And then you kissed me Lyrics
John Eliot Gardiner Zerfließe, mein Herze Lyrics