От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици
от заплетените жици
не намирам своята врата.

Откога не съм се връщал в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен.
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и пътъват в очите ми
сукрин.
Прах от здезди
и подкови звънят
на протирития праг,
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

Откога не съм се връщал в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен.
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се вписват в позореца
сутрин.
Стария ключ
се огъва от студ
и го няма домът,
и я няма вратата ми
сутрин.

See also:
JustSomeLyrics
111
111.35
i pooh-La Ragazza Con Gli Occhi Di Sole Lyrics
Καρράς Βασίλης 06.Μεθυσμένη μου αγάπη Lyrics