Chosz, Prim, Atila Putiat Lyrics

[Chosz]
Почти половината живот ми мина с тоя рапшит,
В началото да рeдя ми беше само мерак скрит
Но тръгнах по пътя от просто фен до тоя мс статус
Сега продавам албум, играещ роля на лакмус,
На скил и инспирации индикатор
Великодушен е филтъра на твоя звуков респиратор
Към моите възгледи и развитието на тяхното формиране,
До днес от времената, когато хип-хоп доста трудно си намирахме
Майка ми питаше "кво ги слушаш тия рападжии", проявявайки неразбиране
А аз омагьосан от речетативите им,
Блянувах за римите ми да вложа всичко по силите си
Да пиша бийтове, макар с идея, преобърната за тоналност
Сега слушаш една мечта, превърната в реалност
И този блян ме води без грижи до звездите, Бу
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му

Пр: /х2
Това не е музика, а начин на живот,
Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб
Дори и във проливен дъжд оставаме сухи,
За да чуваме вместо всички глухи

[Prim]
Нещата бяха други преди няколко години,
Имах заслуги, но не бяха свързани със рими
Бях b-boy и всяка вечер се прибирах син,
Нямаше Атила и Хос, не съм подозирал за Прим...
В малкото градче, там, където McDonald's няма
Мисълта ми сече, а спомените се напрягат
Не разбирах много, бях част от една идея,
Сега идеята е във мен и за нея умея да пея
Използвам думите и бийта себе си да изразим,
Тогава беше достатъчно в кръгче да се наредим
И облак дим ни следваше, знам, че и вие помните,
Защото ние летим, а другите ни гоните
Миризмата на аерозола винаги ще ме омайва,
Твърдотата на пода за винаги в сърцето ми остава
Поздрав за a__esion и всяко крю, което разбива,
B-boy, MC-та и райтъри винаги ще има

Пр:
Това не е музика, а начин на живот,
Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб
Дори и във проливен дъжд оставаме сухи,
За да чуваме вместо всички глухи
Това не е музика, а начин на живот,
Всяка шибана глътка въздух от люлка чак до гроб
Дори и във проливен дъжд оставаме сухи,
За да чуваме вместо всички глухи

[Atila]
Обладава ме демон и още дълго ще е в мене,
Колко още от душата ми той иска да вземе?
Да го храня със болка и от нея да пораства
И със всяка част на тялото ми той да се сраства
Даде ми силата, смисъла, думите, огъня да изгарям,
Тъмна стая, във която демони да затварям
Умението да се сражавам, а не да бягам,
Съмнението да преодолявам и да побеждавам
Едно хлапе и думите станаха неразделни,
А житейските уроци ще останат безценни
От стария касетофон до микрофона в залата
Да гониме най-висока точка на скалата
Пътувам с лириката в дебрите на твоя мозък,
Изгарям като слънце и те разтапям като восък
С демона в душата ми ръка за ръка,
А оставаме на пътя на червената луна

Пр: /х2
Това не е музика, а начин на живот,
Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб
И в най-големия дъжд ние оставаме сухи,
За да чуваме вместо всички глухи