През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам.

И беше мрак пред мен и в мен,
но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове
викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах
да се спра и да заспя,
и уморен да ида във нищото...

ПРИПЕВ:
Някога, някъде далеч...
Аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре...
Но аз не спрях!
Срещу себе си стоях
и нямах път, но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя...

И по ръба на пропастта
аз вървях и вървях.
Стоях от тъмната страна
и обратно броях
години, дни и часове,
но не помнех кога
във себе си съм пуснал болката...

ПРИПЕВ:
Някога, някъде далеч...
Аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре...
Но аз не спрях!
Срещу себе си стоях
и нямах път, но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя...

Това, което имам...
Това, което нямам...
Това, което губя аз...
Това, което имам...
Това, което нямам
и винаги намирам пак.

През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх като гарван чер.
Следяхме се очи в очи,
но не спрях, а вървях.
Оставих го далеч от себе си...

See also:
JustSomeLyrics
114
114.2
amores de mercado Track 07 Lyrics
June เที่ยนกลางฝน Lyrics