NAD ZA~1 Lyrics

Припев:
Спомени .. забравени .. надигат се
в гърдите ми от болката разядени ..
А може би проблемите са заложени
в нашата съдба .. ?!

Да се борим за своето оцеляване
и в трудни мигове да не се предаваме,
че сме българи никога да не забравяме.
Не да мразим,а само любов да даваме ..
С усмивка на уста си спомням преди години,
когато дори не мислех да пиша и забивам рими.
Бях само хлапе,за което живота бе
една безкрайна борба,но без реални врагове.
Може би тогава времената бяха други
или може би сега сме малко по-луди.
Пистолетите играчки станаха реални,
а детските закачки - нелепи брутални.
Когато бяхме деца,улиците бяха светли..
дори през ноща те бяха приветливи..
А сега,щом се огледам,виждам само разруха
за която властта остава сляпа,няма и глуха.
Безпречинно се избиват първи приятели,
които от деца заедно са израстнали.
Безгрижните ни дни са безвразратно загубени,
а ние сме в конфликтите влюбени.

Да се борим за своето оцеляване
и в трудни мигове да не се предаваме,
че сме българи никога да не забравяме..
Не да мразим,а само любов да даваме..
Квартала ни накара да израснем такива,
квартала ни накара да минем към офанзива,
квартала сичко взима,емоциите убива,
квартала ме превърна в безчувствена машина.
Ние двамата с теб израснахме еднакви..
спомням си понякога наричаше ме "брат ми"
Но аз останах същия,ти се промени,
за пари прецака дори приятелите си!!
Зарежи .. какво ти пука .. нали си квачка,
която с усмивка по пътя си всичко мачка ..
Доволен от живота си,от скъпата кола,
гледаш света отвътре,зад тъмните стъкла.
Това бе грешката - за теб живота е игра ..
Да бе .. но навън умират деца .. !!
А ти дали ще оцелееш .. стискай палци момче,
защото бяхме приятели,а сега сме врагове !!

Стоя и мисля си кое как хората,
кое ги принуждава да намерят упората
в парите,а не в тях самите,
разчитат на кинтите за сбъдване на мечтите.
Кое ви кара да не спите.. ?? Алчността !!
Просто тя крачка след крачка ви води към пропастта..
Израстнах в квартал,в които пачката е всичко..
нямаш ли пари в ерархията си ниско .. !!
Стартирах от тъмното,
изградих си име с времето,
но на раменете си още нося племето.
Хорската завист към това,което правя,
не ме оставя никога злото да забравя.
Времето изтича,минават години ..
а вас,палячовци,омразата ви поддържа живи !!
Разказваме ви с рими част от нашите спомени
и от тук нататък ще сте усмивани и гонени..

Нямам избор - пътят е един..
Да водим война докато умрем или победим..
Телата в един се стапят,а душите ни горят..
но за себе си открих единствения верен път.
Не знам къде ще бъда след 5 години,
но ако съм извършил грях,боже Господи,прости ми ..
Помогни ми .. всеки ден ние вършим грехове,
че го правим за себе си и се самозалъгваме.
Не!!И този път не мисля,че слабите ще успеят..
да оцеляват силните,а победените бледнеят.
Дори да ми е зле,продължавам да се смея..
не мислете,че е лесно доло в ада да живея.
Незнам дали кошмарите ми ще се сбъднат
и враговете ми на кръстта ще ме разпънат.
Готвя се за последния си боен поход
или ще успея,или ще се срутя с гроход ..

Да се борим за своето оцеляване
и в трудни мигове да не се предаваме
че сме българи никога да не забравяме.
Не да мразим,а само любов да даваме.