Chosz Hipibnioti Lyrics

[Въведение]
Стомаха ми къркори.
Не съм слагал нищо в устата си от седмици.
Лутам се в музикалната пустиня и не мога да открия оазиса, от кладенеца на който... да пия прясна вода.
Съзнанието ми изсъхва...
Копеле, аз съм душевно болен!
В мига, в който разбереш смисъла на моите думи, пареща болка ще прониже цялото ти тяло и физиологичните ти флуиди ще опръскат стените на клетката.
Те говорят вътре в мен
Не ги виждаш, но те са ТУК!

Психария висша класа, лудница с бели стени,
Нечовеци по натура, те са смели жени
Нямат мозъци и кости, живеят в стаи с табели
С имена изписани на тия дето там са умрели
Милиарди са, дори не подозираш
Но те екзистират, щом ги зърнеш се парализираш
Не спираш да питаш къде са техните леговища,
Живеят в гробища и всяка през нощта е бродеща
Щом станеш в три нула нула до тоалетна,
Една от тях е чула и ми нарежда лампата да светна
Не се подчинявам и ти попадаш в задръстване,
Чаршафа, в който е увито тялото ти с костен мозък опръскан е
Ти си грешник, а те спасители,
На чистота учители, на летящи роби приземители,
Последния ти шанс е да направиш успешен избор,
Другия вариант е да пиеш от грешен извор,
От който извира земния Стикс и ти отнася душата,
В ареала на техните владения от 2 квадрата,
На колкото са ти разпръснати червата
След мойта адекватна намеса,
Логичния въпрос: хигиенистите къде са?
Няма аз да те чистя от персийския килим,
Заедно с тях по пътя чистия вървим...

Пр:
ХИПИБНИОТИ! Мъчителни рими и ноти!
ХИПИБНИОТИ! Изкупителни мними голготи!
ХИПИБНИОТИ! Изверги, случайно измислени,
Рева във тоя припев, чуваш ме омайно през три стени
Сърцето ти спира, със лъжица оперирам
Ако още имаш пенис, кучко, биваш кастриран
Вдъхновяват изтрещели психо-бийтмейкъри,
Типичен пример за откачени кик-тейкъри
СТАВА ВЪПРОС ЗА ТЯХ

Намери далак от жаба, свари го във урина,
Прибави и крак от баба, не ме чакай да загина
Виждам бели престилки, стените са бели,
В усмирителна риза прекарвам дните си цели
Те командват мен, а с теб са розовите цайси
Аз съм втори по бруталност, на мен ключицата дай си
Заигравам се нощем в призрачните катакомби,
Подигравам се със всяко протестиращо зомби
И нацисти, ако психо-рапа е купчина тор,
Аз съм най-противния индивид от навалицата глисти
Случайно излязат ли от мен рецитирам поеми,
На лигави китари, за тъпи любовни теми
Моментите в които бяха в обедна почивка
Преплаквах одрания ти череп в обредната мивка
А сега лицето ти е част от катастрофа,
Разумът ти пада в зиналата паст на тая строфа
Не трябваше ли вече да си легнал във кревата си?
Защо си буден, копеле? рискуваш светлината си
Рискуваш да не се събудиш, да не видиш слънцето
Да се превърнеш във дете на мрака, зъзнещо
Сред хиляди глави, тупкали по стъпалата
На храма на маите, сред рева на тълпата
Пия само жабунясала вода,
Седмо чувство ми подсказва че душата ти е изпаднала в беда
Това СА ТЕ!!

Играта започна, те определят правилата,
Аз само изпълнявам, щото те си разделят главата ми
Аз съм пешка в адския шах,
Присъда тежка от арабския шах, аз съм градския бах
А той е селския Шопен,
Това не е соната за пиано, а война за артефакт, наречен "Келтския тотем"
Единствено спасение срещу тяхната сила и мощ,
Повеждам алианса на злото, имам жила на вожд
Тука бниотите налагат диктаторски режим,
Бродят в сънищата и карантията ни, докато лежим
Заспали дълбоко, лелеещи спасяване,
Продадох им тялото си срещу следсмъртно извисяване
Мазен мъртвешки рап, а аз страдам от затлъстяване
Кръвта ми не е навлязла в процес на сгъстяване
Ако съм твои идеал за рап-артист, от мен би се отрекъл,
Тва решение взимаш, гледайки как водата в кенефа отнася повръщаното
А аз съм тоалетната чиния,
Копеле, наслади се на последната чeкия
И след това ме хващай за дясната китка
Тръгваме към полето на най-ужасната битка

...и те са ТАМ
бродят сред изкривените трупове и откъсват от тях неразложената плът...