Chosz Liricheskaya Lyrics

[Въведение]
Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек.
Но това не е така - аз имам сърце на мил, чувствителен юноша.
Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си

Аз съм Chosz, поетически касапин,
Със сатър замахвам и от твоя скелет махам кост
Върху жарава скачам бос, ходилата ми са лед от Антарктида,
Земята с лост Архимед повдига, всичко преобръща,
Както аз ти завъртях на 359 градуса представите за рап музика
Заклеймиха ме като душевно болен и ме тикнаха пак в лудница
Последния ти градус мисля да превърна в манна
И да нахраня тия, за които пътя от "Разпни го!" до "Осанна!"
Има дължина колкот косъм от косата ми,
Достатъчно сме страдали,
Твърдиш, че любовта ще спаси света - надали
Тя изгнива грозно кат листата, окапали
От родословното дърво на всеки вещ наивник,
На твърдението от по-по-горния ред противник
Безбожен съм, не вярвам в ни една религия,
Агностика в мен изгаря шибаната свята библия

Хип хоп култура,
Добре дошъл в озвучения от мен филм на хичкок в натура
Във време, в което БГ рапа агонизира
Възбудено избран Месия, 5 буквено назван, с агресия напира
Да пробие дупка отдолу на заледеното блато,
Да полети сред изпарения и поведе обнадежденото ято
Към възкресение от мъртвите,
И първи крилов замах - преклонение пред дъртите,
Точно тия, дето дадоха началото
Точно тия, дето заебаха за ония времена баналното
Близане на задни части, за да бъдат естрадни власти
Преливам теми в траци кат Леонардо краски в Джокондата,
По 4 дрехалаци (надпис във парцал-shop) макс в пробната
Земята се върти накриво, ражда ебати изчадията,
Първия мат-рап потече по каналите на предградията
Баналните ти рими - на хуя на историята, (ебати порнографията)
Търси ми текстовия смисъл на гъза на географията...

Главата ти се разцепва, посечена от гръм
Музата е щерка на магнат, отвлечена насън
Нов рап от друго измерение,
По таймлайна успоредно мърдам със лудо поколение,
Кървава рожба на псевдо-демокрация,
За трети път навлизам директно в мотивация
Просветление за слепите,
Да същите, дето уж не виждате, а с презрение ме гледате
С нетърпение чакам апокалипсиса, палитрите ми сиви са,
С тяхна помощ ти пробивам дупки в ириса
Затривам идеали на борци за справедливост,
А всъщност нещастници, лижещи задници от учтивост
И така краят наближава, но не оня жадуван край,
След който анти-атеистите попадат в изопачен блянуван рай,
Има перспектива, а ме обзема отчаяние
Мнима директива, само духовно-бедния приема подаяние