Chosz Otkradnati spomeni Lyrics

ЕДИН ПОЕТ
Болен от рак, за всеки отворен тъпак
Имам воден знак, а.к.а. тоя бетонен трак
Ако ти си тях сипи си страх
Добре дошъл в света на един скитник, облечен в дрипи и прах
Енергията от тези бесни редове
Е колкото цунами, удрящо се в отвесни брегове
Камуфлажа ми е изпъстрен със телесни цветове
Полуразложен погребвам те и с тия рими извергвам те
Сърцето ти изваждам с нокторезачка,
Мозъка ти бива смлян във мойта сокоизтисквачка
От нещо нищо, един БГ психо,
Който със щилката от тексаското клане реже тихо
Буквално от болницата конфискувам бъдеще,
Рапа ви взели го мътните, забравете да пребъдете
4 терци и белот,
На твоята помия секвам и последните килохерци живот
2 милениума, имахме шанс за ренесанс,
А не остана към историята за последен реверанс
Уж бъдещето е пред нас, но то ни поглъща,
Исус вероятно в момента в ада повръща
Планетата е къща, но само с една стая,
Наблъскани в нея като евреи във влаци,
Избиващи се един друг за парче от пая.,
Криещи се в себе си кат пигмеи в треволяци

ЕДИН БИЙТ
2006 тона живо тегло,
Щом слънцето изгрее заспивам в бодливо легло
Не се напрягай, просто намери себе си в тоя трак,
Една секунда почивка и влизам в боя пак
Една битка без победители,
Една война, в която са умирали дедите ни
Резултатът - мъртви ценности, изгубени векове,
Души на роби, обрулени от ветрове
Щях още да съм в стадото, ако чаках месия,
Пак ще имам мечта, а ти твоята обеси я...
Дишаме един и същи въздух, олекотен, безчуствен,
Стъпваме на пръсти върху сатен изкуствен
Страх ни е от истината, замазват ни съзнанието,
Все повече се изгубва смисъла на познанието
Посланието на времето оцветява графиката,
Една пета от народа обожествява свастиката
Нужен ни е кравар за цар,
А не лъскави персони, играещи роля на комар
Аз съм пирон в стената, олд-скула на новаторите
Вместо с действия физически повеждам ораторите
Към озъбени крепости, задънени местности,
Да откъсвам глави на лаици имам потребности
Ценности - понятие лишено от материя,
Имаме манталитет да мразим успелия
Част от тази мисловност живее в генерациите,
към истински заслужилите пренасочвам адмирациите