Стейн Кома Lyrics

Сламени сенки
потъват в заспалите пясъци.
Бяга брегът.
Остава назад и назад и назад.
Пламъци свирят.
Морето гори, морето гори.
Водата завира,
морето гори, морето гори.
Защото не е море, а е нафта.
Пак неподготвен за сухия юли
предчувствам как пак не съм аз
и пак съм затворен
в една микровълнова нощ.
Но един ескимос
приседнал спокойно на плажа
поклаща глава и твърди,
твърди че е зима.
Толкоз далече прогоних съня,
а съм в кома.
Толкова вени от жега пращят,
но е зима.
Зима. Кома. Зима. Кома.