1:
CHOSZ:
военна зона, милитаризирани отряди,
римите са шрапнели, барабаните гранати
трупове на редници, разпознаване по плочките,
гърмежи на ушите ти се качват топките

движение по лакти, риск от случайни патрони,
гъбички по пръстите на потайни хамелеони
армия убийци, барети и тюлени,
дрехи, нашарени с кафяво - червени или зелени

късмет ако вечер се спи на топло в палатка,
храната в консерви от корени е доста по- сладка
ден след ден надежди следващия да не е последен,
оцеляването е лукс, риска до максимум е сведен

джунгла, пустиня, снегове, планински пейзажи,
молитви преди сън за избягване на редици вражи
пари, петрол, наркотици, интереси извисени,
не човеци, а с машини за убиване принизени

Manassey:
погледна той като за последен път детето си
и му казва - заминавам но ще нося до сърцето си
медальона графиран със любов
тогава се сети за полигона суров

погледна той като за последен път жената си
целуна я нежно и стискаше в юмрук халката си
военен камион го чакаше отпред
натъпкан със кашици- камшици как бият следващия словоред

сгромоляса се със гръм и трясък в изкопания окоп
погледа кървяса на челото му изби студена пот
последния оцелял от елитния погубен звот
последната капка изцедена от този живот

и трупове отляво и трупове от дясно
във окопа бе му тясно но извън него бе опасно много ясно
крещеше от болка и ревеше, как го болеше, не толкоз
от раните кръвясали и разкъсани меса от дланите

колкото за загубата на тия около него,
сам сега, ей го без вода
вкусил собствената си кръв, но това не бе храна
а шибана игра - да оцелее,

в тази гледка се пречупи ,нещо в него се пропука
търсеше пролука между миризма на плът човешка
и сипещи куршуми ,звука от базука тъпанчетата му спука
не се биеше със вятър а се биеше с тайфуни

припев:
изгорих пергамента на бойните хроники
сега пишем върху неспокойните часовници
изгорих пергамента на бойните хроники
сега пишем върху неспокойните часовници

manassey 2:
единствен оцелял а плюе храбрия медал
той до сърцето закачен, не бе герой във този ден
единствен и разбрал лежащ във мътна кал
самичък останал, но въпреки това не се предал

единствения посмял станал в очите се изсмял
на врага тъй мощен с поглед яростен го закопал
единствения влезнал във битка, неразвял белия парцал
не щял до край със знаме бойно останал

и парещата болка настани се във него
а изходната рана от оловото пове го
към скромния му дом - със поглед търси го, къде го
медальона окървавен лежеше на земята, взе го

стисна го с последните си сили във юмрук
тресеше се непоносима жега преминаваща във студ
куче да беше , щеше раните да ближе
смуче лешояд със поглед кръжи, лети

насочва се към неговите гърди
сърцето му спира да тупти и светлината съзира
в тунела върви, на кръстопът пътя труден избира
нали, като удар от секира забита кънти, а дулото кади

той се би за това човек да се роди
във мирен свят живота си да продължи
дари последния си дъх.., дали почива във покой
незнайния войн кой е той . заровен като плъх кой е той

припев:
изгорих пергамента на бойните хроники
сега пишем върху неспокойните часовници
изгорих пергамента на бойните хроники
сега пишем върху неспокойните часовници

See also:
JustSomeLyrics
125
125.74
פורטיס דינה פלסטלינה Lyrics
Genesis 03.Land of Confusion Lyrics