Slawek Napred Lyrics

1ви куплет:
Черна тягостна нощ отново пак се спуска
като яростна валкирия над града препуска
крача по улиците мръсни и се чудя
чувствата заспали дали ще успея да пробудя
сякаш единствен-аз, прокажения сред народа
нехаят и звездите, гледайки от небосвода
забелязвам проблемите на това общество
за което красота и хармония са невидимото
чувства между нас умират но не и враждата
като жалка твар с отрова тя упоява сърцата
обичам ли, мразя ли да признаем не щем
истината очи в очи винаги ще отречем
ако паднеш-едва ли някой ще се интригува
напротив-пречиш-плюят и те псуват
скована в лед, оплетена е в тръни душата
що песните ми не намират отзив сред тълпата
ще дойдат други дни и аз ще съм забравен
с лириката ми-на майната си изоставен
недоброжелатели - безпринципни агитатори
отстоявам своето - за римите ми са катализатори

Припев:
Времето по стрелките продължава да лети
Злобата в сърцето кипи и то сякаш мълви
БЯГАЙ ЧОВЕК, ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД!
БЯГАЙ ЧОВЕК, ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД!
БЯГАЙ НАПРЕД!
Напред!Напред!

2ри куплет:
Дочувам в тъмнината крясъци на истерия
съдбите на хората - забулени в мистерия
зловещо ехтят отчаяни подземни писъци
дявола изпълнявайки кървавите списъци
изникват безброй мигове - семейни скандали
белязали психиката ми като тумор останали
събуждам се, кошмара във вериги ме оковал
в злокобния сън - смъртта си съм видял
излизам ,скитам се сам, дали е грешка
а сенките в ноща ме гледат жалко със насмешка
сред мрака сякаш чувам зловещия брътвеж
зовещ: ХЪ, къде отиваш бе младеж?
къде ли-не зная, пътя ми е без посока
а участта на предалия се е жестока
стискам зъби, намирам сили и се боря тогава
виждам светлината едва на финалната права
като жар-птица, която няма да възкръсне
последен полет и веригите около мен се пръсват
вървя напред и не мога да се спра
във вихъра на живота трябва да продължа!

Припев....

3ти куплет:
За годините си даже много съм изстрадал
колко пъти сам оставал и в бездната пропадал
но да продължа борбата, винаги съумявал
живота обучил ме да бъда хладнокръвен
посрещам всичко не с усмивка, а озъбен
не следвам принципи, от апатия изнемогвам
сърцето сякаш камък е-от нищо не се трогвам
по пътя без посока продължавам да вървя
усещам дебнат ме глутниците зад гърба
но аз бягам, падам, ставам
кръвта от устата плюя и продължавам!